За да има „Аз бях Варна“, е имало „Аз съм Варна“… Някога тогава, когато огнедишащият ми дракон стремглаво ме спусна към залива, когато водите му ми се сториха до колене, а аз увлечена , дори не подозирах опасността на плиткото , което ме очакваше. Във филмите на Андрей Тарковски неслучайно плитката вода е главно действащо лице. Затова в едно интервю някой го попитал: „А какво е любовта“? „Една катастрофа“…отговорил той. Е, да не остана по назад , аз просто си катастрофирах в залива Галата!
Хубавото е, че все пак Варна е пристанищен град и в безкрайността на времето, никога няма време и всичко тече и се преобразува много бързо. Затова и спускането, пристигането, потапянето, катастрофирането, оставането и заминаването ми, се образуваха бързо, предизвиквайки разнолики чувства на умиление , щастие и радост, болка и страдание. Нуждаех се от спешен ремонт и реанимация . За кой ли път потърсих неотложна помощ от боичките , четките , платната…Те се отзоваха и разградиха , пренаредиха , съградиха различни спомени.
В тази сборна изложба, която е на вашето внимание сега, представям някои произведения, плод на старите и новите пъзели – хиляди късове от собствената ми „плът“, произведени от една „катастрофа любов“. Тогава, когато бях Варна.